The Whisper Of The Wind

ШЕПОТЪТ НА ВЯТЪРА

Изплуват сенки през Нощната бездна
подмятъни от шепота на вятъра
делчен писък и отново тишина
от техните стенания...
И вижда се тяло огряно от луната
голо тяло покрито с кожа от вълк
протегнало ръце към тъмнината
изричащо зли думи от уста пълна с кръв
И сякъш стана нещо странно
с тази вълча кожа сля се то
изправи се и побягна с вятъра
със страшен вой към мрачната гора
След сянката му тръгнах по пътека пуста
самотен бор стърчеше за следа
отъпкан път към ничий стъпки
сред тях видях Красавицата на нощта
Бродеше самотна в тъмнината
със протегнати напред ръце
Светкавица раздира тишината
съзря тя моето лице
остави се на страстите и ласки
със затворени от удоволствие очи
Докосна устните а после бавно
в плътта ми зъбите си впи
погледнах тесните зеници
и пред мене Мракът се откри